6.06.2006 г., 17:58 ч.

Спомен 

  Поезия
1306 0 5

Спомен
--------------------------------------------------------

Прекалено много не успях да кажа, мислех...
Но никога не чу, така и не разбра, че исках...
Макар и мъничко, но от сърце да дам опитах...
Спокойно слънчице, гушни ме... бурята притихна.
--------------------------------------------------------

Възможно ли е? Толкова ли нежно всичко беше?
Безкраен миг! Любов! Света за нас не се въртеше...
Силата, магията отприщени от пламенна целувка свята!
Без мен, без теб, без време - две сърца в едно туптяха...
--------------------------------------------------------

Зная! Сигурен съм - със душата го желаех!
Обичах! За това дори... живота си не жалех...
Помня топлината на свещичка, светлина в една...
Да! Звездичка! Спомних си за нощ вълшебна...

© Владимир Александров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Написано от сърце, с чувство и дълбоко както винаги, от един прекрасен човек, истински мъж и незаменим приятел.
    Поклон !
  • Романтично,красиво и много нежно стихотворение!
  • Ха!
    Какво е това???
    НАХОДКА!
    Не съм чела истинска лирика от векове!!!
    Нежно , грамотно , смислено, прекрасно , чувствено, истинско !



    P.S.- Мое лично правило е , да не поставям оценки, но тук ще лепна една шестица!!!
    Поздрав най-искрен!
  • както винаги
    и само на теб хаха
    мерси
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??