Спомен от Детството има ли?
сбъднаха ли ти се детските мечти?
Колички имаше и велосипедчета,
но във игрите всичко си изпотрошил.
Спомни си за коленцата ожулени
и колко пъти пукал си глава.
Как мама от любов те е и пляскала
за нечия твоя неволна беля.
Остана ли поне единствен спомен
от онези твои детски дни,
за които днес със радост да си спомняш,
без срам от туй че си войник.
Една ли мисъл през ума ти е минавала
на пук на някой поглед строг.
И пресмяташ колко бил си палав
как получил си и първия урок.
Сега отново искаш да си същият,
но ти пречи нещо, станал си голям.
Годините едва ли ще ти пречат
с парола "Детство" да отвориш своя храм.
Ще ти е нужен само кратък спомен,
сълза в очите ти де заблести,
усмивката да носиш там - под мишница
и да пееш песни до зори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени