13.01.2006 г., 20:51

Спомен в реалността...

1.1K 0 7

Спомен в реалноста...



На зимната нощ в следобеда,
защото пак не мога да спя,
загърнат в покривало от спомени,
отново лежа и си търся съня.


Спомних си за моето детство,
на село, с баба и дядо седях,
на масата хлебец и сиренe,
щастлив, но самотен аз бях!


С въдицата и сакче рибарско,
към реката самичък вървях,
"софиянче"- едно дете "градско",
отхвърлен от децата селски живях.


Отивах за риба там под върбите,
бях радостен много, когато "кълве",
после си тръгвах с няколко риби,
сега разбирам, самотно-щастливо дете!


И днес пак съм сам, както тогава,
но нещастен, обвит в много тъга,
се ровя аз във спомени преждни,
на два брака и живот лъжа до лъжа.


Но един ден, когато живота ми свърши,
когато си замина от тази земя,
аз Съдбата си "шибана" ще подиря,
и "Бога ми", на нея лично ще отмъстя!


А сега в стаята, седя на леглото,
без сън и надежда чакам новия ден,
само жарта, от цигарата тука свети,
на зимната нощ в мрака студен!


. . .
Ivaylo Atanassov
13.01.2006 (04.25ч.)
Senftenberg-Grmany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • няма нищо иво не слушай мърлячите
  • Искрено е и вълнува, ето това ми харесва в стиха ти!
  • Стихът ми допада,нищо,че и аз съм на мението - човек до много голяма степен сам си кове съдбата,но все още ми е рано да правя такива изводи за живота.Само ми е малко странно защо не съм видяла един положителен,или ноне не-заядлив коментар на г-н Иванов,чудно ми е на кое би писал той оценка 6,5 или поне 4,като изключим собствените му творби?Но както и да е,аз не съм писател и не мога да изкажа компетентно мнение.
  • според мен не е толкова лошо, но не мислиш ли, че песимизмът му е в повече? Самата надежда,че утрешният ден ще е по-хубав, прави живота по-поносим и съдбата не е чак толкова жестока.
  • Ех,Ивайло!Понякога като сложиш някой израз като"шибана" и разваляш всичко!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...