Потънах в тях като "Титаник".
Дрогата ми бяха те.
Нуждаех се от тях като силно-сутрешно кафе.
Обличаха ме като наметало,
галеха като с перце.
Като вуду кукла ме забиваха,
но пак желаех тез ръце...
Но ето мина време - ти си тръгна...
Тръгнаха си те...
Че и любовната комуна -
пристрастяването няма да възпре.
А някога заспивах в тях като дете.
© Симона Иванова Всички права запазени