СПОМЕН ЗА ОХРИД
СПОМЕН за ОХРИД
Сред хаоса от спомени отминали,
сияе Охрид с бисерни лъчи.
От вино ли, от мъка ли горчи –
не знам, но ще остане в мен завинаги!
Една любов роди се там със залеза,
и бързаше да поздрави света,
но скоро я погуби грубостта –
тя беше с безразличие наказана.
А беше млада, плаха и неопитна,
копнееща за рамото на мъж...
Но вместо чувство - просто изведнъж
и казаха : ”Махни се от живота ми!”
На дъното на езерото с лебеди
остана да лежи една мечта.
И таз черупка мидена в дланта
не топли, а е като буца ледена.
Сред хаоса от спомени отминали,
сияе Охрид с бисерни лъчи.
От вино ли, от мъка ли горчи –
не знам, но ще остане в мен завинаги!
Една любов роди се там със залеза,
и бързаше да поздрави света,
но скоро я погуби грубостта –
тя беше с безразличие наказана.
А беше млада, плаха и неопитна,
копнееща за рамото на мъж...
Но вместо чувство - просто изведнъж
и казаха : ”Махни се от живота ми!”
На дъното на езерото с лебеди
остана да лежи една мечта.
И таз черупка мидена в дланта
не топли, а е като буца ледена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
