Спомен за родното
Там било село Бисерча...
П. Р. Славейков
"Там било село Бисерча..."
Ала вече го няма...
Няма го живото изворче...
Нито родната мила градинка -
със чудни цветя, уханни...
Отдавна я няма Гергана -
чиста, невинна...
Обречена и пожертвана...
А нейните близки -
порой ги завлече в чужбина...
Дърветата български
плачат, изтръгнати
от стихии безоки, убийствени...
Вече не пеят и птици...
Бездомна, се скита Мъката
над Огнището бащино,
сега - пепелище...
Пресъхнала е Чешмата -
спомен за Обич...
Пустее, чернее земята ни -
като гробище...
А нощем витаят
сенки тревожни. -
Изплувват покойници,
спомени скъпи...
И Жаждата българска -
за Възраждане...
Марин Тачков
7 февруари 2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Тачков Всички права запазени
