8.10.2014 г., 12:34

Спомени

929 0 1

Спомени
 

Ах, ах...
спомени - мили и безценни,
нахлуват в моя ден, 
щом Вапцаров е с мен.
Прочитам стих, един-два,
тихо се понасям,
до тебе аз заставам
и до края с тебе си оставам!
Вапцаров, дава ми кураж
до тебе да съм аз, 
но завинаги болката в назе ще боли
когато заминеш си, отново ти, 
както някога преди...! 
"Обичам те!", помни
щом в сърцето ми си само ти!

Калина Петкова

07.10.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....