28.02.2007 г., 8:10

СПОМНЯШ ЛИ СИ...

740 0 5
Спомняш ли си...
застанахме на брега,
А главите ни – в облаците,
застинали там, над скалата.
Джобовете ти пълни с мечти.
Граница за славата
на седемте морета в живота ти.
Но океана е по-див
отколкото изглежда.
Вятърът беше с теб,
когато вляво от
сутрешния прилив
ти постави корабно платно
и заплавахме щастливи
към острова на слънцето.
На хоризонта,
напред и нагоре,
с тъмните облаци свъсени
тъкмо започваше бурята.

Вземи ме със себе си,
вземи ме надалеч,
дай ми въздуха
на отдалечен бряг.

Стъкми своя кораб
Да заплува посред водата.
Разстели крилата си насред небето.
Дай ми време да видя,
че си някой, който пази ключа.
Или тръгващия кораб
ще мине покрай теб.
Викаш за пощада, когато
мислиш, че губиш пътя си.
По твоето самотно отклонение,
когато цялата ти надежда
е пропаднала. Тогава намираш
правилната посока и себе си
и виждаш, че владееш своята съдба.
След всичко това
казваш и го приемаш:
“Тогава вземи ме със себе си,
отведи ме далече.
Тогава ще откриеш, че съм само Един.”

Вземи ме със себе си,
вземи ме надалеч,
дай ми въздуха
на отдалечен бряг.



интерпретация по White Snake
20-27.02.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....