Меричка (Мери Попинз)
718 2544
28.02.2007 г., 8:10 ч.

СПОМНЯШ ЛИ СИ... 

  Поезия
599 0 5
Спомняш ли си...
застанахме на брега,
А главите ни – в облаците,
застинали там, над скалата.
Джобовете ти пълни с мечти.
Граница за славата
на седемте морета в живота ти.
Но океана е по-див
отколкото изглежда.
Вятърът беше с теб,
когато вляво от
сутрешния прилив
ти постави корабно платно
и заплавахме щастливи
към острова на слънцето.
На хоризонта,
напред и нагоре,
с тъмните облаци свъсени
тъкмо започваше бурята.

Вземи ме със себе си,
вземи ме надалеч,
дай ми въздуха
на отдалечен бряг.

Стъкми своя кораб
Да заплува посред водата.
Разстели крилата си насред небето.
Дай ми време да видя,
че си някой, който пази ключа.
Или тръгващия кораб
ще мине покрай теб.
Викаш за пощада, когато
мислиш, че губиш пътя си.
По твоето самотно отклонение,
когато цялата ти надежда
е пропаднала. Тогава намираш
правилната посока и себе си
и виждаш, че владееш своята съдба.
След всичко това
казваш и го приемаш:
“Тогава вземи ме със себе си,
отведи ме далече.
Тогава ще откриеш, че съм само Един.”

Вземи ме със себе си,
вземи ме надалеч,
дай ми въздуха
на отдалечен бряг.



интерпретация по White Snake
20-27.02.2007г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??