6.02.2012 г., 9:10

Спортистката Лиса

923 0 10

Спортистката Лиса

Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива!

Със модерното си бяло,
пухкаво кожухче.
С шапчица и ръкавички,
с кожени ботушки.

Със усмихната муцунка,
с грейнали оченца,
и край шапчицата с двете
щръкнали ушенца!

Как внимателно пристъпва -
както самодива
ходи боса през стърнище,
или през коприва.

Срещнали я вълци и чакали,
път ѝ сторили и си казàли:

- Боже, тая Лиса,
с хубост ще ни слиса!

Като пролет ведра,
като есен щедра,
като диня гладка,
като захар сладка!

Който я залюби,
няма да загуби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангар ,браво! Толкова весело написано - истински се забавлявах! )))
  • Много, много хубаво!!!
  • Виждам, тук за Лиса
    много се изписа.
    Аз пък ще ви кажа:
    тук стоя на стража
    тази героиня
    приказно красива
    да не я открадне
    хищник лош по пладне...

  • Толкова е хубаво, че няма как да не ми харесат - и стихът, и Лиска.
    Поздравления, Ангар!
  • Ха, че те децата сега да не са паднали от Марс, имайки предвид какво гледат. Като беше на четири годинки, синът ми казваше на баба си с един такъв убедителен и мъдър тон - " Ти какво си мислиш, че не зная какво е любов ли - голи мъже и жени да се целуват" Така, че децата са по-отворени отколкото дори подозираме, те са твърде наблюдателни. И си мисля, че истината няма да им навреди, трябва да знаят за нещата от живота такива, каквито са, за да са подготвени за всичко. Животът има и черна, и бяла страна, никога не е само приказка.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...