6.02.2012 г., 9:10

Спортистката Лиса

922 0 10

Спортистката Лиса

Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива!

Със модерното си бяло,
пухкаво кожухче.
С шапчица и ръкавички,
с кожени ботушки.

Със усмихната муцунка,
с грейнали оченца,
и край шапчицата с двете
щръкнали ушенца!

Как внимателно пристъпва -
както самодива
ходи боса през стърнище,
или през коприва.

Срещнали я вълци и чакали,
път ѝ сторили и си казàли:

- Боже, тая Лиса,
с хубост ще ни слиса!

Като пролет ведра,
като есен щедра,
като диня гладка,
като захар сладка!

Който я залюби,
няма да загуби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангар ,браво! Толкова весело написано - истински се забавлявах! )))
  • Много, много хубаво!!!
  • Виждам, тук за Лиса
    много се изписа.
    Аз пък ще ви кажа:
    тук стоя на стража
    тази героиня
    приказно красива
    да не я открадне
    хищник лош по пладне...

  • Толкова е хубаво, че няма как да не ми харесат - и стихът, и Лиска.
    Поздравления, Ангар!
  • Ха, че те децата сега да не са паднали от Марс, имайки предвид какво гледат. Като беше на четири годинки, синът ми казваше на баба си с един такъв убедителен и мъдър тон - " Ти какво си мислиш, че не зная какво е любов ли - голи мъже и жени да се целуват" Така, че децата са по-отворени отколкото дори подозираме, те са твърде наблюдателни. И си мисля, че истината няма да им навреди, трябва да знаят за нещата от живота такива, каквито са, за да са подготвени за всичко. Животът има и черна, и бяла страна, никога не е само приказка.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...