6.02.2012 г., 9:10

Спортистката Лиса

918 0 10

Спортистката Лиса

Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива!

Със модерното си бяло,
пухкаво кожухче.
С шапчица и ръкавички,
с кожени ботушки.

Със усмихната муцунка,
с грейнали оченца,
и край шапчицата с двете
щръкнали ушенца!

Как внимателно пристъпва -
както самодива
ходи боса през стърнище,
или през коприва.

Срещнали я вълци и чакали,
път ѝ сторили и си казàли:

- Боже, тая Лиса,
с хубост ще ни слиса!

Като пролет ведра,
като есен щедра,
като диня гладка,
като захар сладка!

Който я залюби,
няма да загуби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангар ,браво! Толкова весело написано - истински се забавлявах! )))
  • Много, много хубаво!!!
  • Виждам, тук за Лиса
    много се изписа.
    Аз пък ще ви кажа:
    тук стоя на стража
    тази героиня
    приказно красива
    да не я открадне
    хищник лош по пладне...

  • Толкова е хубаво, че няма как да не ми харесат - и стихът, и Лиска.
    Поздравления, Ангар!
  • Ха, че те децата сега да не са паднали от Марс, имайки предвид какво гледат. Като беше на четири годинки, синът ми казваше на баба си с един такъв убедителен и мъдър тон - " Ти какво си мислиш, че не зная какво е любов ли - голи мъже и жени да се целуват" Така, че децата са по-отворени отколкото дори подозираме, те са твърде наблюдателни. И си мисля, че истината няма да им навреди, трябва да знаят за нещата от живота такива, каквито са, за да са подготвени за всичко. Животът има и черна, и бяла страна, никога не е само приказка.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....