Още преди много години - от време оно
у човека винаги са се борили добро и зло,
ту лошотията при едни надделява,
ту пък добротата при други изгрява.
Ето, завчера, докато простирам,
виждам един приятел, наивен,
той ми разказа следната история,
която ми прозвуча като фантасмагория.
На негов близък приятел– брата,
получил неочаквана и непонятна,
вест от един дърт, плешив адвокат,
че изведнъж е станал много богат.
Адвокат позвънил нему на вратата
и радостно му съобщил новината,
че нейде, в някакво затънтено село,
починал негов братовчед от свръхдоза бело.
Братовчедът, види се, е бил доста надарен,
щото е работил като преуспяваш бизнесмен,
притежавал хижа, голяма колкото палат
и нямал, ни родители, ни брат.
Бедният човечец, твърдял адвоката,
бил единствен наследник на палата
и пред него стоели възможности две –
да продължи бизнеса, или да го продаде.
Да продължи бизнеса не било добро решение,
трябвало да смени своето местоживеене,
освен това той от бизнес нищо не разбирал
и най – много набързо да фалирал.
Затова адвокатът в продажбата го убедил,
а човекът се зарадвал, че ще си купи нов автомобил.
На неговото старо, изгнило возило,
отказвало да му работи пустото кормило.
Купувач за хижата се намерил за нула време,
адвокатът свалил от плещите му и това бреме,
купувачът се оказал съученик на адвоката
и веднага оставил и щедра предплата.
Отишли при нотариуса тримата герои
и изповядали сделката като между свои –
намалили цената на въпросния имот,
с цел да увеличат своя собствен оборот.
Адвокатът уверил нашия герой,
че до 3 дни ще получи парите в брой.
Минали се доста повече от 3 дни,
но и стотинка на постъпила дори.
Една сутрин се похлопало силно на вратата,
човекът отворил, очаквайки да види адвоката,
вместо това на прага му стоели,
двама снажни полицаи с шинели.
Единият полицай ловко извадил значка
и с нетърпелив и строг тон казал на мъжа –
Добро утро! Аз съм сержант Иванов,
искам да знам вие ли сте Петър Петров?
Човекът бил като ударен с мокър парцал,
изгубил ума и дума и направо онемял,
всичко му се сторило като гротеска
и не помнел как стигнал до ареста.
Там, то се знае, бил пребит от бой,
напълно сломен, надал отчаян вой,
но това не намалило ударите тежки
и те огъвали тялото му като с клещи.
Процесът бил бърз и точен,
осъдили го на затвор – безсрочен,
обвинението до края останало неясно,
а неговите роднини го гледали безгласно.
Каква е причината за всичко това
и защо ви разказвам тази история като на шега ?
Адвокатът – мошеник бил скроил ловко плана
и подтикнал човека към тази проста измама.
Въпросната хижа – палат в село Стръмина,
съвсем не била на никакъв роднина,
а била на една съмнителна персона,
която се криела зад граница от закона.
Както у нас обаче често се случва,
неговото дело доста се закучва,
то бива обжалвано с упорство и старание
и накрая приключва с оправдание.
Собственикът на хижата – палат,
се завръща в родния си град,
там разбира за скроената кражба
и веднага на полицията се обажда.
Ще попитате какво е станало с адвоката ?
Нима той ще се остави, това що му е занаята,
в затвора да го вкара без да може да се оправдае
и зад решетките му безутешно да ридае.
Тук поуката е, че не може да се спори,
че кой, каквото ще да ви говори,
на никого не трябва да имате вяра
освен на себе си – до края.
© Надежда Иванова Всички права запазени
Уникален стих, сътворен със завидно поетично майсторство!
ПОЗДРАВИ!