14.02.2019 г., 8:49

Спящата Любов

478 3 1

Спиш ли, Любов? 

Преди 100 години се убоде

на вретено и оттогава лежиш

със затворени очи. 

Сънуваш ли? 

Не вярват вече, че те има, 

погубиха се в търсене безброй души. Умираш ли Любов? 

Или също чакаш своя влюбен принц, 

да те целуне, за да повярваш колко си необходима? 

Стани Любов! Аз те познавам, 

обичам те много, много отпреди. 

Събуди ме, когато бях заспала, 

сега е мой ред да те будя, стига си линяла! 

Тръгвай и се докажи! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...