Ти срещал ли си ангел без крила?...
Не си? Аз срещнах преди няколко години.
В очите му потъваше нощта,
а дните ставаха по-слънчеви и сини.
Когато плачеше, валеше дъжд,
с усмивката му грейваше дъгата,
от устните си рози неведнъж
посипвал е пред мене по земята.
Прегръдката му още ме теши
от думите му е спокойствие в съня ми,
дори и без крила той може да лети,
достатъчна е само любовта ми.
Та питах – Срещал ли си агнел без крила?
Не си... не бързай... помисли...
Сега към огледалото вдигни глава...
Позна ли го, Мой ангеле?... Кажи...
© Биляна Битолска Всички права запазени