Стара Загора
СТАРА ЗАГОРА
Колко си хубава, Стара Загора,
многовековна и млада цъфтиш
в пролетни улици, пълни със хора,
с липов омайник от Лилиев стих!
Колко красива си, Стара Загора,
някога град, до основи горен,
днес през Аязмото тръгнал нагоре
в летните утрини с дух несломен!
Колко си прелестна, Стара Загора,
златна одежда облякла за сън,
в есенни паркове старци говорят
с думи, примесени с кестенен звън!
Колко прекрасна си, Стара Загора,
сгушена кротко под снежен воал,
с мирис на дим ме здрависва простора,
в тихо очакване, тръпнещо бял!
31. 10. 2011 г.
Стара Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
