Старата гара
СТАРАТА ГАРА
(Песен)
На старата гара
бе първата среща.
Ръцете разтварям
в прегръдка гореща.
С мантото червено,
с усмивка чаровна
дойде вдъхновена
на среща съдбовна!
Животът ни бурен
и нашата младост,
от ближните хулен,
лиши ни от сладост.
Днес тебе те няма –
превърна се в спомен
от мъка голяма –
живот монотонен…
Сънувам те още
на нива в полето.
През дългите нощи
съм с теб на морето.
Но рано в зорите –
разтваряш се в мрака...
Отварям очите...
Денят се разплаква.
На твоите стъпки
се губят следите
във цветните пъпки,
дошли от сълзите.
На старата гара
и днес се завръщам.
Ръцете разтварям –
тъгата прегръщам.
юни – август 2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
