Старата икона
В лика на Божията майка взряна
душата ми премръзнала, мълчи....
Една след друга свещите припламват
и оживяват нейните очи,
и шепне тя: "Излей ми свойта болка.
Човешка скръб поемам векове.
Пред мене толкоз майки са ридали
и молили за свойте синове.
От мъката им тъй съм потъмняла
и прогорена съм от майчини сълзи.
Едно-едничко пламъче надежда
в душата си от мене отнеси.
Лекувай тежката си рана
със силата на добротата.
Ще има рани и ще има прошка
догдето майки има по земята"
... Една след друга свещите угасват.
Потъват в мрака мъдрите очи.
Притихнала пред старата икона,
душата ми молитвено мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
