Стих
Болката отдавна ме предупреди с далечното свистене свое...
С рицарско достойнство си отиде тя тогава.
Да. В началото и капчица съмнение не съществуваше.
Но, случаят ми бил патологично личен - и
почти предопределен.
Коловозът сам предначертавах, врязвах
Линиите на Живота и Страстта
интуитивно,
по които влака на болезнените спазми ще премине...
И уж грешах, и се пречиствах едновременно...
Сега в припадъци разсъдъка ми се избистря...
Релсите кънтят.
Котлите бълват пари огнени...
Велика е смиреността от болката пречистваща...
Но аз
не съществувам вече...
Съществото ми е вече стих.
Безумно думите се впиват в листа.
Молитви на изгнаници обречени...
Преобразяване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
