Стих посветен на моята... патка
Ей, не съм такъв циник,
че да пиша за това,
което, знам, във този миг,
върти се в вашата глава.
Просто съм от селски род,
животновъд от поколения.
Член съм на един живот
нормален, даже имам херния...
Не от друго, а от туй,
че тежи ми битието
и чувствам се кат' сплескан буй*,
че всичко беше ми отнето...
Преди години имах крава
и малко стадо със овце
(не мога още да забравя
попарката си със млекце...)
Но вкараха ги правилата
и новите стандарти... мат...
Сега не са така нещата,
и чудя се... на този свят...
Че прост съм интелектуално
не мога и не ща да крия!
За мен това си е нормално,
но чувствам се като филия,
която се пече на скара,
на бавен огън при това...
Не казвам: "Мамата му стара",
но иска ми се... Ех, съдба...
С животните не издържах...
Дойде банкер ухилен, тлъст,
и взе ги всичките със смях,
на мен посочи с среден пръст...
Сега въртя се като шматка
сред двора гол и разорен.
Остана само мойта патка
и нощем спинка си до мен...
Отгледах си я от яйце,
със нея си играх и още
я милват моите ръце
в самотните ми, селски нощи...
А тя, проскубана, ме гледа жално
(едноока е горката)
Днес това е май нормално
да се случва из селата...
Жал, не жал, но в магазина
аз подправки ще си купя,
и за Новата Година
от нея... ще си сваря супа...
А после - `айде у градо,
пък дано там да сполуча...
Сбогом, роден край, село -
ех, съдба човешка... куча...
____________________________
* - буй - нещо, което е част от екипировката на спасителните на плажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
