30.01.2024 г., 19:02 ч.

Стихче от небесния Буквар 

  Поезия
202 4 5

СТИХЧЕ ОТ НЕБЕСНИЯ БУКВАР

 

Когато Бог в дълбокия Безмер

со кротце и со благо ме откара,

мечтая си! – със някой стар авер

да хвърлим табла, тапа и гюлбара.

 

Да пийна с тати каничка мавруд.

Да клъцна от любимото му киви.

На глас да му чета във вестник "Труд"

как всички на Земята са щастливи.

 

В дъбравите със Райските цветя

да си прегърна първата съпруга.

От мен тя твърде рано отлетя! –

а пък живяхме в прелестна задруга.

 

Да ви изпратя светлата си вест,

че в Рая спрях да бъда креатура –

най-после ми написа пълно шест

учителката по литература!

 

Да драсна стихче в моя вехт тефтер –

да го четат дечицата в буквара.

Когато Бог в дълбокия Безмер

со кротце и со благо ме откара.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??