Стихче от небесния Буквар
СТИХЧЕ ОТ НЕБЕСНИЯ БУКВАР
Когато Бог в дълбокия Безмер
со кротце и со благо ме откара,
мечтая си! – със някой стар авер
да хвърлим табла, тапа и гюлбара.
Да пийна с тати каничка мавруд.
Да клъцна от любимото му киви.
На глас да му чета във вестник "Труд"
как всички на Земята са щастливи.
В дъбравите със Райските цветя
да си прегърна първата съпруга.
От мен тя твърде рано отлетя! –
а пък живяхме в прелестна задруга.
Да ви изпратя светлата си вест,
че в Рая спрях да бъда креатура –
най-после ми написа пълно шест
учителката по литература!
Да драсна стихче в моя вехт тефтер –
да го четат дечицата в буквара.
Когато Бог в дълбокия Безмер
со кротце и со благо ме откара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
