15.02.2008 г., 23:06

Стихийо... Спаси ги!

942 0 1

 

Горят ме! Децата ми горят, Стихийо!

Изсичат им ръцете и краката...

Спаси ги! Мен убий! Стихийно...

 Режи! Със върховете на листата!

 

 

Дойдоха, през нощта. За да не видя!

С очите си запалиха пожара!

С ръцете прогориха тишината!

Със зъбите накладоха жарава!

 

 

С кинжали им разкъсваха крилата.

Видях ги! Те не ме видяха...

Децата ми равниха със земята.

Стихийо, кръв за теб проляха!

 

 

Сега съм сляпа... Падам на колЕне!

Изстинала полагай ме в Земята!

Стихийно ехо, с крясък стене!

Спаси децата на гората!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....