Сто раковини очакват сега
в морски цветя да разцъфнат.
Бяла надежда и синя дъга
ту се възраждат, ту глъхнат.
В младия шепот на морски звезди
сто раковини немеят.
Диша морето с топли гърди,
а песъчинките греят.
Нашите стъпки спят на брега.
Кой ли по тях ще премине,
за да разпръсне с любов и тъга
нашите сто раковини.
© Нина Чилиянска Всички права запазени