Стоиш на прага
Стоиш на прага и ме молиш
извърнал си назад глава,
шептиш ми тихо
думи нежни,
в сърцето ми се връща
старата тъга.
Стоиш на прага и ме молиш
в ръката си държиш букет цветя
сърцето ми страхува се от тази пролет
щом болка носи любовта.
Защо за теб, когато плачех
смееше се ти.
Защо за теб, когато страдах
в други търсеше ме ти.
Защо за теб, когато питах
гръб обръщаше ми ти.
Защо от теб, когато се отричах
при мене връщаше се ти.
Стоя на прага и проклинам
усмивката на твоето лице
усещам как топи се
ледът в моето сърце.
Лицето ми с очи целуваш
недей протяга ти ръка
отивай пак при друга
аз пак от теб ще скрия любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
