Стоиш на прага и ме молиш
извърнал си назад глава,
шептиш ми тихо
думи нежни,
в сърцето ми се връща
старата тъга.

Стоиш на прага и ме молиш
в ръката си държиш букет цветя
сърцето ми страхува се от тази пролет
щом болка носи любовта.

Защо за теб, когато плачех
смееше се ти.
Защо за теб, когато страдах
в други търсеше ме ти.
Защо за теб, когато питах
гръб обръщаше ми ти.
Защо от теб, когато се отричах
при мене връщаше се ти.

Стоя на прага и проклинам
усмивката на твоето лице
усещам как топи се
ледът в моето сърце.

Лицето ми с очи целуваш
недей протяга ти ръка
отивай пак при друга
аз пак от теб ще скрия любовта.