29.10.2013 г., 19:52 ч.

Стоп кадър 

  Поезия
374 0 2

Объркано време!

Часовникът трака,

а то не върви!

Сърцето ми бие,

а не кърви!

Животът е сякаш

спрял се на стоп...

Чакам следващ кадър!

Нова снимка " Живот"!

Поела съм дъх!

Трябва да издишам!

Вдигнала съм крак за стъпка!

Трябва да пристъпя!

***

Искам нов оператор!

Филмът му да се върти!

Не искам моментни снимки!

Животът трябва да върви!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз имах такова усещане, когато го писах. Сякаш имаше дупка във времето. Все още, вече трети ден, не мога да изляза от нея и да вляза в крак с него.
  • Приветствам! Познато ми е и усещането за фрагменти, които не се свързват и несъгласието животът да изглежда по този начин. Така почувствах стиха ти.
Предложения
: ??:??