4.06.2008 г., 23:14

Страдание

873 1 0
Здравейте! Това е едно мое стихотворение, имам молба да напишете коментар с вашите забележки, за да може да го дооформя :)


Понякога толкова силно боли,

че душата не може повече да търпи...

Ужасно много трябваш ми ти,

че мойто сърце без теб ще спре да тупти...

 

Понякога е трудно и безсилен си ти,

че не можеш да върнеш както беше преди...

Моля те, ела при мен – помогни,

върни ми пак любовта, щастливите дни...

 

Понякога в теб всякаш жарава гори

и усещаш как душата изгаря, нали?

Всичко искаш да забравиш, уви -

може би времето по-лесно ще заличи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...