СТРАХ
До скоро аз бях куражлия.
За кожата не бе ме страх!
Но днеска вече аз не крия..
Страхувам се, че остарях!
Навсякъде и днес заничам,
надзъртам в профили и фас...
По тайните шамани тичам...
Не съм готов ,”за оня час”...!
За моя свят взе да ми пука...
Със нервите не съм добре?!
Страхувам се да сгазя лука...
Страха , във мене се дере.
Дали пък туй не е нормално?!
Навярно всеки има страх!
Въпроса ми звучи банално,
до тук как стигнах не разбрах?!
© Hristo Slavov Всички права запазени