Страх
Парещ страх ме буди нощем
и вятърът безумно отвътре крещи,
че уж не съм съвсем луда още,
че съдбата все някъде греши.
А Раят никъде другаде го няма,
само в твоите... във твоите ръце.
И нямам сила, думи вече нямам
да крещя на времето за миг да спре.
И винаги, когато тихо заспиваш,
копнея в нощ деня да се обърне
и дълго, безумно дълго да те има
и никога в тоз живот да не съмне.
Заспивай, аз ще те прегърна
и няма да дам и миг на съня.
Не ще затворя очите си, ще ги напълня
с цялата магия в теб и нощта.
От страх не мога да заспивам -
Вече е толкова близо деня!
В утрото от страх почти умирам,
че толкова безумно далеч е нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Тополарова Всички права запазени
