Странно...
Колко странно е, че те обичам,
макар това да не личи.
И винаги пред тебе да отричам,
все някой ден ще проличи.
Колко странно е, че виждам
теб навсякъде. И във съня.
И без дори да се заглеждам,
пак твоето лице ще видя.
Колко странно е, да знаеш.
Не го мисли. Съдба е.
Все някога ще го узнаеш:
между нас това ЛЮБОВ е.
макар това да не личи.
И винаги пред тебе да отричам,
все някой ден ще проличи.
Колко странно е, че виждам
теб навсякъде. И във съня.
И без дори да се заглеждам,
пак твоето лице ще видя.
Колко странно е, да знаеш.
Не го мисли. Съдба е.
Все някога ще го узнаеш:
между нас това ЛЮБОВ е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Илчева Всички права запазени
