СТРАННО
960
0
0
Притварям бавно свойте очи,
отварям вратата на моята душа
и бяла нежна светлина
повежда ме към моята мечта...
Цветни градини и пъстри поля,
зелени дървета, шум от река,
политам ли бавно, не зная това,
всичко под мен се смалява сега...
Хей, хей, къде съм - не знам,
оставам тук, не искам да вървя,
хей, хей, къде съм, не знам,
не ме приземявай, искам да летя...
Отварям очи и виждам това,
всичко, което сънувах ,а може би, да
и бяла нежна светлина...
цветни градини и пъстри поля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Митева Всички права запазени
