14.03.2007 г., 22:10 ч.

СТРАННО 

  Поезия
742 0 0

Притварям бавно свойте очи,
отварям вратата на моята душа
и бяла нежна светлина
повежда ме към моята мечта...
Цветни градини и пъстри поля,
зелени дървета, шум от река,
политам ли бавно, не зная това,
всичко под мен се смалява сега...
Хей, хей, къде съм  - не знам,
оставам тук, не искам да вървя,
хей, хей, къде съм, не знам,
не ме приземявай, искам да летя...
Отварям очи и виждам това,
всичко, което сънувах ,а може би, да
и бяла нежна светлина...
цветни градини и пъстри поля...

© Зорница Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??