Tук съм, любовнико.
По-гола от всякога.
В очите ти стъклени хлъзгам се бавно.
Поиска ме сънено... там под завивките,
с пръсти докосваш ми кожата жадно.
Тук съм, изменнико.
Горчива от сладост.
Откраднах луната за малко... да свети.
И днес сред въздишките, пълни с абстрактност
ще бъдем творение в стих... за поети.
Виж ме, проклетнико.
Не съм като нея.
Различна съм, знам... за това ме желаеш.
От страст се прехласваш, разлистваш ме бавно,
треперещ със устни... на похот ухаеш.
Люби ме среднощно, звездите извайвай.
По тялото мое... картини рисувай.
Когато до тебе притихна омаяна,
при нея върни се. Недей се сбогува.
© Кремена Стоева Всички права запазени