Като утринна милувка

ме галят лъчите.

Вятърът е студен,

който роши косите ми.

Болката в сърцето

със студа е прикрита.

Златната есен е вече у мен -

капят листата,

търкалят се дните,

размахва пръст

времето заканително.

Вятърът не спря 

да ме гони -

със студена прегръдка

скова раменете ми.

Неизбежна е моята златна есен,

около мен студ

и вятър "бесен".

Тя съблича "пъстрите дрехи,"

а другият сезон в бели ги облича.

Аз искам на себе си да приличам.