Студена прегръдка
645
0
0
Като утринна милувка
ме галят лъчите.
Вятърът е студен,
който роши косите ми.
Болката в сърцето
със студа е прикрита.
Златната есен е вече у мен -
капят листата,
търкалят се дните,
размахва пръст
времето заканително.
Вятърът не спря
да ме гони -
със студена прегръдка
скова раменете ми.
Неизбежна е моята златна есен,
около мен студ
и вятър "бесен".
Тя съблича "пъстрите дрехи,"
а другият сезон в бели ги облича.
Аз искам на себе си да приличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
