11.08.2007 г., 14:36

Суета

903 0 0
Днес фризурата смених
и бутиците обиколих,
като нова бях,
чак мама не ме позна,
ноот вътре същата празнота.
На маникюр бях,
но кел файда,
като е гнила моята душа.
И грим сложих,
но пак не се почуствах
по-добре.
И парфюм на Версаче,
окичена в бяло злато,
палто на Армани,
обувки Саламандър,
не какви да е
и аромат на Шанел,
но пак същата бях.
И накрая...
когато се видяхме,
по-анцуг бях,
но обикна моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...