22.01.2011 г., 17:51

Сурогатна майка

1.5K 0 11

Дори да я анатемосват,

това си е възможност златна –

модерно е да се износват

деца от майка сурогатна.

За свои време като няма,

какво ли друго е по-лесно?

С парички всяка знатна дама

да стане „мама” е чудесно!

 

Хем фигура не нарушава,

хем кариера не рискува...

Наместо да забременява,

хоп – сурогатка си купува.

 

И разрешен ù е проблема.

Дете си „ражда” таз особа,

без да напълни хич корема.

Така се „ражда” днес – през джоба.

 

Че днес най-важен е мангиза!

О, сурогатна майко свята,

на тази демографска криза

ще ù натрием с теб сурата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • BRAVO!
  • Лично мен в случая ме тревожи все по-нарастващото желание на човек да се бърка в божиите дела без да е наясно какви последствия може да има от това. А иначе - дечица трябва да се раждат, спор няма.И те си се раждат
  • Сложна тема си захванал, Борко!
    На Дора, Елена и Ивон отговаряш:
    "Ако е поради здравословен проблем, друго си е... Опитвам се да подчертая все по-нарастващото значение на парите в наше време."
    В този смисъл си успял! Все "царица е парица", колкото и жалко да е!
  • тема тъжна и болезнена...
    такава е и реалността, някои смятат че всичко
    може да се купи с пари...за жалост, дори и майчинството.
    хубаво е, че се говори за това...
    Боре, поздравявам те, за смелостта да подхванеш тази тема..
    сърдечен поздрав.
  • Това,че вече всичко се купува с пари е неприятно най вече за тези,които нямат пари,а за всички останали си е направо супер...
    Стихът звучи актуално!Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...