magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
22.09.2009 г., 16:38 ч.

Суша 

  Поезия
1122 0 20

                                                                                "И колкото да гледам, да се взирам,

                                                                                пустинното небе тежи над мен,

                                                                                като безплодна лира..."

                                                                                           Диана Експрес

 

 

                      Суша

 

Пресъхнаха очите ни. От суша.

Събирана във дните без любов.

И думите останаха нечути,

загубени в небесния покров.

 

Земята прегоря. Бездушна

е всяка следваща луна.

Невиждаща, непомнеща и чужда,

във себе си погубила съня.

 

Напукаха се устните. От жажда.

В сърцата, недокоснати с любов,

самотно утрото се ражда.

Без капка дъжд. Без стон. Без зов.

 

Животът е мираж. Пустиня

е пясъкът по сивия паваж.

Мечта, пътувала години,

присяда кротко между нас.

 

Умираха душите ни. Отдавна

осъдени да бъдат без любов.

Дъждът - една молитва жадна,

заглъхнала в небесния покров.

 

        Венцислав Янакиев

                    20.09.09

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??