Суша
"И колкото да гледам, да се взирам,
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира..."
Диана Експрес
Суша
Пресъхнаха очите ни. От суша.
Събирана във дните без любов.
И думите останаха нечути,
загубени в небесния покров.
Земята прегоря. Бездушна
е всяка следваща луна.
Невиждаща, непомнеща и чужда,
във себе си погубила съня.
Напукаха се устните. От жажда.
В сърцата, недокоснати с любов,
самотно утрото се ражда.
Без капка дъжд. Без стон. Без зов.
Животът е мираж. Пустиня
е пясъкът по сивия паваж.
Мечта, пътувала години,
присяда кротко между нас.
Умираха душите ни. Отдавна
осъдени да бъдат без любов.
Дъждът - една молитва жадна,
заглъхнала в небесния покров.
Венцислав Янакиев
20.09.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
