9.10.2006 г., 15:45

Света Монета

1.4K 0 19
Света Монета! Ден е за заплати!
И всеки е по своему щастлив...
Лист в календара с бележити дати,
ден, който си дочакал полужив...

До болка знаеш точките от плана:
Енерго, ВИК-а и БТК-а...
А после продължаваш по програма:
ориз, фасул, хляб, мляко и кайма...

Като швейцарска крава се прибираш -
порядъчно, до капка издоен...
В хладилника диетата стопираш...
за седмица. А после? Ден за ден...

Какво, пък, толкоз? Средностатистично
живееш като всички - на ръба...
Усмихваш се през сълзи истерично
и търсиш във тунела светлина...

Все още чувстваш, че ти се живее...
На шиш въртиш се в своето легло...
И чудиш се за кой Ивана пее
рефрена:"Ние сме номер Едно"?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!!!
  • Ние му викаме свети Паралей!!! Сега нещо взе, нито свети, нито лее, караме на спомени. Поздрави за хубавия стих, Гери!!!
  • "Е, от това по-лошо не може да стане" - въздъхнал Песимистът.
    "Може, може!" - отвърнал Оптимистът.
    Благодаря ти, че винаги успяваш да ме разсмееш! Когато те чета, смехът ми извира от диафрагмата! Ти си доказателство за това, че животът няма жанр!
  • Звучи тъжно Харесва ми ,браво!
  • А значи така се казва
    деня и светицата при вас?
    А при нас мъж се оказва
    викаме му "Свети Парастас"

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....