8.10.2009 г., 17:10

Светци и грешници

823 1 6

Дали са грешни "грешните" и праведни -

светците с ореол поизбледнял?

Иконите от хора са създадени,

а хората са просто шепа кал.

 

С какво ли обуздава се покварата -

с присъда, откуп, казън, благослов?

Сам Бог е казал - не е изневярата

престъпна, щом се води от любов.

 

Достига ли ни мъдрост за прозрение -

дали не крие болка гордостта,

зад маската на щедрост и смирение

наднича ли ехидно користта?

 

А имаме ли право да осъждаме,

да мразим, нечий мир да разрушим,

когато в нас навярно дремят същите

злини. И утре може да сгрешим.

 

При нас е адът - малка стръмна стълбичка,

която някой ден ще изкачим

и, стигнали пречистени в отвъдното,

душите си навеки ще смирим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Солидарна съм с Яким.
  • Да, права си имаме право да съдим и да бъдем съдени със същия аршин. Имаме всички права на света и това е най-висшият дар. Но всяко право носи в себе си отговорността за последствията при използването му. А тази безкрайна отговорност е цената, която плащаме за този най-голям дар. Благодарен съм и за двете - както и за стихати, който прочетох днес. Амин!
  • Чудесен стих!
  • ти имаш смелостта да преминаваш през истината...!
  • Прекрасно!
    Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...