Светещата буболечка
Светещата буболечка
Малка сива бубулечка
бързала по тясната пътечка.
Искала преди да съмне
с лист от мак да се загърне…
Че… срамувала се…
някой да не зърне
колко сива е и некрасива,
а се скита из гората
дето пъстри са цветята…
Дето цветна е дори дъгата,
а пък синя е на ручея водата,
в която жабчета зелени
под лъчите позлатени
плуват с жълти патета напети
правят водни пируети.
Дето цвят си има даже и небето
синьо като на синчец очето.
А червените малинки
с малки сини боровинки
пръскат аромат навред
дето всичко е във цвят и ред…
А пък маничката буболечка
цвят си няма клета….
Затова излиза вечер
и сама си свети…
И не знае колко е красива
с тази светеща премяна…
Като мъничка звездичка
е сред тъмната поляна.
На зайченцето бяло
тя пътя осветява
и вече не е страшно
в тъмното тъдява…
Всички я обичат.
А щуреца взе си я за булка
светещата бубулечка
Наричат я….
(Светулка.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
