Светофарът на живота
Светофарът на живота свети вече само на червено,
но мечтите ти не питат стар си или млад.
Чакаш... няма го очакваното тъй зелено,
чукнеш ли шейсет, ставаш ти нерад.
Много хули, клевети душата среща,
зад гърба ти всеки мърморИ.
А погледнеш ли в очите им, ти не усещаш
на лицата злобата, която от сърцето им струи .
Но това е кръговратът на живота,
нявга бил си като тях.
Затова и не тъжи, защото
старостта ти не е грях.
Застани пред тях тъй гордо,
осмели сe да изречеш на глас,
че да си стар не е позорно,
че ще се случи с тях все някой ден и час.
Но тогава вече ще е късно,
не може да се върне времето назад
Затова и вий помнете,
животът не е само да си млад .
Животът има си периоди
и в кръговрата всеки се мени, върти.
Най-важното е не към другите да бъдем строги,
защото нявга силно ще ви заболи .
И за последен път ще минете на жълто,
когато чукнете шейсет и две
и ще си промърморите вий тихомълком:
„Пенсионер ли ?!... не е на добре..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Боянова Всички права запазени
Браво!!!
