helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
26.01.2017 г., 9:28 ч.

Свобода 

  Поезия
594 2 8

така искам,

само не пречи –
диря пътя си
към края. 

 

така искам
да са далеч –-
накарай ги
да летят и падат,
докато ехтят дълбините
от леталния край,
събаряйки стените
на осезаемото.

 

така не искам

да ограничава

плътта душата

със своята помощ.

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... така ми харесваш - осезаемо-неосезаема пътница... търси края - а началото намирай....
  • Философско и мъдро!:
    "така не искам
    да ограничава
    плътта душата
    със своята помощ."
  • различна*
  • Идеята на самото стихитворение е съвсем различно, но още веднъж се убеждаваме, че творбите са това, което всеки един вижда в тях. Благодаря ви!
  • Хели,човек и това ще постигне но не сега.
  • Себе си, така е и така трябва да е. Ти си себе си и никой друг в този живот, Звездичке! Всеки е себе си, иска или не. За възхищение са личностите, които искат да са и не бягат от себе си. Ти си от тях. Продължавай да дириш пътя си. Всеки лабиринт и всяка грешка са уроци. Всеки край е начало. Всяка крачка е миг живот на отдаване и вдъхновяване. А пътят е самия път, към най - красивото нещо - Обичта. Прегръдки, мила Звездичке!
  • Че коя съм аз?... Благодаря много!
  • Ти си си ти...
Предложения
: ??:??