Свобода
824
0
3
Издигам се,
дишам,
със пълни гърди.
Прострелват ме,
падам,
но без да боли.
Крилете ми – стомана,
очите - стъкла
душата ми – рана,
зараснала сама.
Губя се, скитам,
пътеки – безброй.
Пълзя и политам
в небесен покой.
Достига ме пак
куршум след куршум,
цъфти кървав мак
в безсмъртния ми ум.
Цъфти, сетне
вехне
и пак – свобода,
отново се раждам,
за да умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© БезИме Всички права запазени
