Bittersweet006 (БезИме )
6 6
23.12.2009 г., 23:05 ч.

Свобода 

  Поезия
637 0 3

Издигам се,

дишам,

със пълни гърди.

Прострелват ме,

падам,

но без да боли.

Крилете ми – стомана,

очите - стъкла

душата ми – рана,

зараснала сама.

Губя се, скитам,

пътеки – безброй.

Пълзя и политам

в небесен покой.

Достига ме пак

куршум след куршум,

цъфти кървав мак

в безсмъртния ми ум.

Цъфти, сетне

вехне

и пак – свобода,

отново се раждам,

за да умра.

© БезИме Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лелее .. благодаря ви за коментарите , радвам се , че ви харесва
  • Симон...
    На 15 години...
    Вълнуват я смъртта и живота!!!

    Губя се, скитам,
    пътеки – безброй.
    Пълзя и политам
    в небесен покой.
    Достига ме пак
    куршум след куршум,
    цъфти кървав мак
    в безсмъртния ми ум.
  • харесах!поздрав!
Предложения
: ??:??