3.03.2011 г., 12:24

Свободата

1K 1 11

СВОБОДАТА

Ах, колко много струваш, Свобода!

И с колко скъпа кръв си заплатена!

Изгряваш като утринна звезда,

от черен мрак и робски гнет родена.

Теб носеше те родният Балкан,

гневът и сабята на Караджата,

духът на Левски - вечен великан,

на Ботев - огнената песен свята.

Батак те помни, Шипка те зове,

взривяваш хиляди сърца, камбани,

минаваш през жестоки векове

в борба с проклетите и зли тирани.

Но гръм понесе мощното "Ура!",

запяха руски, български юнаци.

Усмихна се сияйната Зора,

развяла горди, празнични байраци!

Ах, колко много струваш, Свобода!

На цял народ вековната съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ода на Свободата, от която лъха искрен патриотизъм!
    Поздравления за майсторското ти перо, приятелю!

  • Радко, палиш светли искри на родолюбие в душата и сърцето...
    Сърдечно те, поздравявам за този великолепен стих!
  • В деня на големия християнски празник СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ благодаря на всички за съпричастието и ви пожелавам светли пролетни повеи, осмомартенски усмивки, много здраве и духовно извисяване:
    Илко, Лиляна, Веска, Ваня, Плами, Румяна, Галина, Водолея, Ангел, Христо, Милена, Генка, Росица, Сеси, Ивон.
  • С поздрав за патриотичния дух!Харесах!
  • Браво! Написано с много патриотизъм и чувство!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...