16.01.2009 г., 8:26 ч.

Свободен 

  Поезия
603 0 0
И настъпи тишина,
спокоен съм аз сега,
моята душа позеленя,
опроверга и нечия друга съдба.
Студът вече не ми е враг,
гол в снега въргалям се и искам още сняг...
А ти дали си в крак?
Превърти назад касетата вместо мен,
че забравих кога беше онзи ден,
когато стоях там унизен,
огорчен и зачервен.
Като пронизан от кинжал,
раната ми заличена е с кал...
А дали не съм умрял?
Или съм осъзнал цялата история на онзи "идеал"
Но все още съм цял,
значи съм преодолял, оцелял.
Не, не мисля, че съм закъснял...

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...
  • Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...
  • Горчи ли ти? В отминало е време. Затворена във спомени и в стих. Изпята песен. Непосилно бреме изхвъ...

Още произведения »