Своето Аз
Своето аз на никого не давам.
Но не искам то във самота да -
остарее!
Надеждата аз искам да възкръсна...
И друг във нея в мисъл,
с любов да преживее!
Носталгия така трапчива?!
Със вкус на прегорял бадем...
И с усмивка на дете -
да бъде жива...!
И в слепеца тя картина -
да рисува... Тъй красива!
Своето на всекиго раздавам...!
По много... -
с шепи и душа.
На всеки жител на -
земята!!!
От сърце, любов, душа!
За себеси пощада аз -
не искам...
Затуй запазвам си тъга.
Защото тя във мен живее.
И с болката да бъде -
чута!!!
Да въздигне пак отново -
любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
