12.08.2014 г., 23:04 ч.

Своето Аз 

  Поезия
467 0 6

Своето аз на никого не давам.

Но не искам то във самота да -

                             остарее!

Надеждата аз искам да възкръсна...

И друг във нея в мисъл,

с любов да преживее!

Носталгия така трапчива?!

Със вкус на прегорял бадем...

И с усмивка на дете -

да бъде жива...!

И в слепеца тя картина -

да рисува... Тъй красива!

 

Своето на всекиго раздавам...!

По много... -

с шепи и душа.

На всеки жител на -

       земята!!!

От сърце, любов, душа!

   

За себеси пощада аз -

                           не искам...

Затуй запазвам си тъга.

Защото тя във мен живее.

И с болката да бъде -

                                  чута!!!

Да въздигне пак отново -

                            любовта.

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Наде дано да е така!Поздрави!!!
  • Чиста душа си ти!
  • Благодаря ви!Миночка ,Санвали ,Кръстина.Поздрави на всички от сърце!!!
  • Благородна душа си,щом със шепи своето раздаваш!Поздрави!
  • Да, възкръсни надеждата и нека самотата отстъпи на любовта.

    Поздрави, Ангел!
  • "Надеждата аз искам да възкръсна..."
    ---------------------------------------------------
    Без надежда няма сбъдване, тя е стимул
    да преминем през облаците и да изгрее
    отново слънце... Прекрасен стих с
    красиво послание! ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??