25.06.2007 г., 1:02

Свят

752 0 0

Тихо идвам всеки ден,
поздравявам те с очи щастливи.
Търся твоята красота,
изгарящите страсти.
Засмян, забравил  нищета,
с очакване ръка  протягам,
заедно в захлас времето да спрем.
Щастието истина да бъде
в живота, от теб озарен.
Но ти не чуваш моя глас
жалък, умоляващ те сега.
Благата на живота отредени са
само за твойте чеда.
Отново отива си денят,
изпращаме го заедно,
но пак отделно.
Аз сам, а ти потънал,
загубен и сляп от суета.
В нощта изпращаш вест отровна,
убиваща и най пазената ми мечта.
Откъсва се с нея и кристална сълза,
огледалце на моята бедна душа.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елин Пелин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...