severianin (Валентин Чернев)
417 677
29.05.2013 г., 7:56 ч.

Свят I 

  Поезия
882 0 5

 

 

СВЯТ І

 

 

Светът край мен е цветен сън прозрачен

или картина на незнаен гений,

или вълшебна приказка сред здрача...

 

Но истински ли е светът край мене?

 

Не е ли сред мъглата щрих неясен,

не е ли грапава несръчна проза;

не е ли този свят край мен прекрасен

декор олющен – прашен, стар и грозен?

 

В мен топло дишат ветрове зелени,

лазурни небеса, седефен залез

и дъжд сребрист, а хората край мене

лениво псуват хоризонта кален...

 

Кое е по-реално – туй, което

рисувам днес с метафори и рими,

което приказно в стиха ми свети

и значи, все пак някъде го има;

 

или това, което, както казват,

унило-делнично в живота ляга –

поле студено – вместо топла пазва,

противен дъжд – вместо сребриста влага...

 

Навярно този свят не съществува.

Навярно аз творя света край мене

и уж каквото виждам – туй рисувам,

а е различна моята вселена.

 

Там духат топли ветрове, там свети

в лазура слънце – златна пеперуда,

изгряват бисерни звезди в небето

и леденият дъжд е топло чудо...

 

Аз знам защо е тъй!

 

Защо земята,

разкаляна за друг – в стиха ми свети,

защо дъждът сребрист воал намята

над дъхавите шепи на полето.

 

Аз вая този свят с грижовни длани

и този свят във моя стих ликува.

И – стар и грозен – се стреми да стане

добър и мъдър.

 

Както го рисувам…

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??