И ти, сърце, във мене клето,

защо от уплах си превзето?

Защо тревожно биеш ти?

Животът ли не ти допада,

в съдбата ли така се пада,

че в мене жално виеш ти?

Аз знам: животът не е лесен

във този свят лъжлив и бесен.

Навсякъде вирее зло:

войни, зарази и скандали,

крадци, убийци и вандали...

Няма място за добро.

Но има изход всяка криза

с обличане на бяла риза-

светът да стане бял и чист.

Да тръгне в правата посока

и да направи двата скока

към образи си нов, лъчист!