26.01.2021 г., 8:54 ч.

Свършена 

  Поезия
214 0 0

На всеки от себе си давам парчета.
Деля ги по равно да няма сърдити.
Само душата ми още не взета,
тлее във мен и проклина ми дните.

Малко останах, едва се долавям.
Из руините ми търся си искра.
И изгарям, и се наранявам,
и на пръст ме лъха миризма.

А тези, за които се раздавам,
правят ми примка на връв.
От мене и живота подарявам.
Ще се прераждам от тяхната кръв.




© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??