Весан (Ангел Веселинов)
530 763
1.08.2007 г., 16:08 ч.

Сянка 

  Поезия
578 0 11
По Созополския плаж, някъде към полунощ
се разхождаше самотен мъж, почти на петдесет,
бе невзрачен, свит и плах, но копнееше все още,
а в гърдите му туптеше с жар сърцето на поет.

С плясък уморен вълните приласкаваха брега
и валеше над морето топъл, светъл звездопад,
но защо ли във очите бе стаила се тъга,
а във вените пълзеше странен, неочакван хлад.

Във ума му се тълпяха, неподвластни и горчиви
спомени за късна среща, за излъгана любов,
и пулсираха със болка в слепоочията сиви...
Как би искал да забрави! Но сега не бе готов!

Виждаше коси от пламък разпиляни водопадно,
и вълшебните трапчинки сред потоците от смях,
и усещаше все още две изящни длани, жадно
впити в неговите длани с обещание за грях.

После виждаше хотела, лъскавата лимузина,
май че беше “Jaguar” – колко странен е все пак
този спомен – със усмивка покрай него тя отмина
сякаш беше празна дупка в оредяващия мрак.

С плясък уморен вълните му припомняха за нея
и полягаха покорни върху пясъчния бряг...
Само лунната пътека забеляза как от кея
се откъсна и потъна сянка в давещия мрак.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??