А ме няма... в твоите безсъници.
А ме няма в кошмарните ти истини.
И мислите ми отново връз твоите кръстопътища,
препускат - подивели, в крисливи писъци.
И ме има, там срещу вятъра застанала,
де’ сърцето ти в бурите зимува.
И ме има, там в пирони окована,
де’ ласките ми с очите ти не се римуват.
Не говоря, когато ти стоиш до мене.
Не говоря, даже вече със своите страхове.
Пристрастих се към душевното шумене
и към своите лудости в размразени ледове. ...