Събудих се.
Събудих се.
Тъй прекрасна се яви пред мен,
усмихна се, протегна ми ръка.
Нощта отдръпна се - настъпи ден
и всичко плувна в светлина.
В очите пламъче открих,
което огънят във мен запали
на отминала безвремева любов,
таяща се и чакаща сигнали.
С ръце косите и погалих,
лицето нежно приближих.
Усетих аромата на омая,
почувствах се отново жив.
От вкуса на устните в захлас
окова ме сладката магия.
Светът заглъхна, а незнайна власт
ме караше от устните да пия.
Събудих се...
Нима всичко бе прекрасен сън,
нима отново аз мечтаех?
Нима не ден, а нощ бе вън?
Нима душата си наново аз терзаех?
И времето безмълвно спря,
а пролетта далеч остана.
Поробена душата залиня,
и скри се в свят, свят за двама.
06.03.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Йорданов Всички права запазени
