Събудих се и се огледах ...
Събудих се и се огледах.
Жарава от звезди, луна,
за любов горящо тяло...
Но аз отново бях сама...
Огледах се -
всичко до болка познато,
това бе изборът мой.
До мен спеше някой
с надеждата, че е бил „Той".
И зажадувах за пламтящи ръце,
за галещи пръсти в косите,
за мигове на бурна любов
сред делфините и вълните.
В ухото ми поисках да шепнат:
- Любима, с какво ме омая?
Защо погледна ли те в очи,
какво да правя не зная?
Накърми ме с гърдите си, мила,
гъвкаво тяло над мене извий -
твоята обич дава ми сила.
А после - кръвта ми изпий...
Замечтах всяка нощ
да ме приспиват с шепот:
- Ти си любов, ти си всичко ...
И да замирам с трепет,
стаила дъха си щастлива.
Отдавна в сърцето си
скрих чучулига.
Роня пред нея зрънца от надежда,
поя я с капка сълза
и понякога думи нареждам.
За страст, бушуваща в сърцето,
и за меда на една красота,
скрил от чуждите погледи
блян за полет в небето.
Събудих се и се огледах.
Жарава от звезди, луна,
за любов горящо тяло...
А аз отново бях сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морякът Всички права запазени
