Събуждане...

          Събуждане...


Събуждане...
Разправя тя, че много смял съм се на сън...
Съня си помня, змии само някакви...
Висяха по клоните в гора безлистна...
Вдетенявам се край малчугана...
Радвам се! Поне на сън посмял съм се...
Събуждане...
И ето ме до хълм обрасъл с треволяци...
Изкачвам го и се оглеждам, дихая мощно и пръхтя...
Снежен похлупак на север, топлите лъчи от юг...
От запад вятърът подухва, от изток смее ми се ПУХ...
Пристъпвам бавно, гледам да не осквернявам...
Събуждане...
Подритвам камъченце бяло, прибирам го и виждам друг...
Целувка нежна, в длъбнатината го поставям, отминавам...
Съзирам ствол широк, обхождам, галейки кората...
Присядам, опрял гърбина, в ръката дребен жълъд...
Насочил взор към слънчевия диск, мечтая...
Събуждане...
Чешма, и първият ме пита от къде съм...
Отвръщам, но е глух горкия, жабите обаче чуха...
Вторият разбра, засмя се, конете му и те...
Третия, след отговора мой, посочи ми върхът и каза:
"Отде да знам защо са кръстили така го!", отминавам...
Събуждане...
Ромонът, искрите, подмолите, тревите...
Реката бърза, за целувка тя мечтае със морето...
Иде ми да скоча с дрехите, камъче червено...
Мост, траверси, клатене, глухият настигам...
Път, залез, поредният самотен чай и пак на път...
Събуждане...
Вълчицата притичва в радост дива, кротва се и пита...
Пита с влажните очи, къде е рожбата й свидна...
Където беше ти преди, прекраснице сребриста...
Разходка под студените лъчи на пълнолунието...
Разпалване на огъня, в ъгъла присядам...
Събуждане...
Поставям буквите една след друга...
А думичките в изречения...
Това не е стихотворение...
Просто, някакво произведение...
Полягвам и заспивам без съмнение...
Събуждане...
Изправям се и плахо тръгвам в мрака...
Искрица, свещ, успокояват ми душата...
Във пламъка се вглеждам с умиление...
Напускам моето уединение...
Сърфирам с трепет и вълнение...
Събуждане...